Тя говори за инструмента си като за човек: Лия Петрова, една от най-виртуозните цигуларки на своето поколение, открива в него "глас, душа", които й дават, както и музиката, "сила" и "чувствителност", съобщи АФП. За първи път в сряда, на откриването на фестивала La Musikfest Parisienne, българската цигуларка ще свири "Каприз" от Пиетро Ровели (1793-1838), на инструмента, на който той е свирил и композирал и който носи неговото име. Цигулката, дело на легендарния Джузепе Гуарнери дел Джезу, е изработена в Кремона, Италия, през 1742 г. Тя е придобита от двама меценати, почитатели на класическата музика, които я предоставят на 33-годишната музикантка

Тя говори за инструмента си като за човек: Лия Петрова, една от най-виртуозните цигуларки на своето поколение, открива в него "глас, душа", които й дават, както и музиката, "сила" и "чувствителност", съобщи АФП.

За първи път в сряда, на откриването на фестивала La Musikfest Parisienne, българската цигуларка ще свири "Каприз" от Пиетро Ровели (1793-1838), на инструмента, на който той е свирил и композирал и който носи неговото име. Цигулката, дело на легендарния Джузепе Гуарнери дел Джезу, е изработена в Кремона, Италия, през 1742 г. Тя е придобита от двама меценати, почитатели на класическата музика, които я предоставят на 33-годишната музикантка. 

Още от рубриката Началото на първото издание на фестивала „Сцени на Арда“ в Кърджали даде концертът на Симфониета Видин, под диригентството на Петър Димитров и с участието на тенорите Марио Николов, Разван Сарару, Андрея Мирчев и Стефан Петков. „Започваме със звездните тенори и в рамките на три дни ще продължим с поезия и музика, които ще ви заредят с надявам се много емоции“, каза н ... Вижте повече

"Гуарнери дел Джезу е един от най-великите майстори на цигулки в света, по-слабо известен от Страдивариус не заради качеството, а защото е направил 150 до 160 цигулки в сравнение с хиляди Страдивариус", каза Лия Петрова за АФП.

Когато Пиетро Ровели умира, конкурентът му Николо Паганини (1782-1840), иска да купи инструмента му, но не успява. Цигулката остава в семейство Ровели-Пиати. В края на века тя е продадена на френския посланик в Рим, преди да стане притежание на френско семейство, след което е придобита от двамата меценати и Лия "се влюбва от пръв поглед" в инструмента.

"Цигулката не е била на сцена от двеста години, което е наистина изключително", каза тя. "Дел Джезу" днес са или в музеите, или на сцена, като в този случай е наистина рядкост да бъдат открити".

Да не говорим за качествата на тази "Ровели", която е съвсем малко по-малка от обичайното - "няколко милиметра", с "топъл" звук, "изключително интензивен бас", "златен" дискант. Тя притежава "характер" и преди всичко "усилва всичко, което й даваме" - може да бъде "много наситена", с "мощ" и в същото време да пресъздава "много нежни и чувствителни багри", обяснява цигуларката, която внимателно държи в ръце инструмента от тъмна дървесина.

"Чувствам се, сякаш съм открила гласа си, душата си, тя е мой партньор", казва музикантката с дълга кестенява коса и тъмни очи. 

Родена в България през 1990 г., дъщеря на преподавател по пиано, Лия Петрова започва да учи цигулка с чичо си, когато е на четири години. Когато е петгодишна, изпълнява първия си концерт с оркестър. Избрана е за "най-млад артист на ЮНЕСКО", когато е осемгодишна.

Учи в България и в Германия (Хамбург, Рощок), репетира в Берлин и Лозана с френския цигулар Рено Капюсон, през 2016 г. печели престижния международен конкурс "Карл Нилсен" в Дания. Списъкът с оркестрите, в които свири, е дълъг - от Оркестъра на Париж до Кралския филхармоничен оркестър на Лондон и Филхармоничния оркестър Кансай в Осака.

Цигуларката, която "обича Париж" и живее във Франция в продължение на шест години, работи по петия си албум. Обожава Бетовен, но се интересува от всеки репертоар, свири камерна музика и редовно се изявява в сътрудничество с пианистите Александър Канторов, Адам Лалум, с челиста Орелиен Паскал и други. Заедно с тях поставя началото на музикалния фестивал Musikfest Parisienne през пролетта на 2020 г. 

В разгара на здравната криза идеята е за напълно дигитален фестивал на класическата музика, която се превърна в традиционно годишно събитие. С намерението да привлече младото поколение, цигуларката решава деца до 18 г. и студенти да посещават концертите безплатно.